Споделено родителство 2026 — защо не означава автоматично 50/50
С измененията в Семейния кодекс, обнародвани в Държавен вестник, бр. 115 от 30 декември 2025 г., съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права, когато и двамата родители са заявили желание за предоставяне упражняването им и това е в най-добрия интерес на детето, дори ако не са постигнали съгласие по конкретните мерки. Промяната беше посрещната с очаквания, надежди и доста заблуди. Един от най-разпространените митове е, че законът автоматично гарантира равно време с детето — по 50% за всеки родител. Реалността е значително по-различна.
Какво всъщност се промени
До края на 2025 г. съдът можеше да постанови съвместно упражняване на родителските права само при изрично съгласие между двамата родители. При липса на споразумение упражняването на родителските права се възлагаше на единия родител, а другият получаваше право на лични отношения с детето.
Новата редакция на чл. 59 от Семейния кодекс допуска съдът да постанови съвместно упражняване на родителските права, когато и двамата родители са заявили желание за упражняването им и това е в най-добрия интерес на детето, дори да не са постигнали съгласие по конкретните мерки. Промяната е принципна и значима, но не дава автоматично право на нито един от родителите.
Важно: Споделеното родителство не е право, което се получава по подразбиране. То е резултат от индивидуална преценка на съда — въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай.
Трите големи мита за споделеното родителство
„Сега имам право на 50% от времето с детето“
Това е най-разпространеното недоразумение. Законът не гарантира равно разделение на времето. Споделеното родителство означава съвместно вземане на решения по основни въпроси за детето — образование, здраве, местожителство, пътувания. Времето, което всеки родител прекарва с детето, се определя от съда индивидуално.
В практиката съдът разглежда възрастта на детето, навиците му, отношенията с двамата родители, разстоянието между жилищата, работния график на родителите и редица други обстоятелства. Резултатът рядко е механично разделение на седмицата на две.
„Достатъчно е да поискам и съдът ще ми го даде“
Споделеното родителство изисква доказателства, че именно този режим е в интерес на детето. Съдът не го налага по молба, а след задълбочена преценка. Понякога се изисква социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, психологическа експертиза или изслушване на самото дете.
Съдът събира и преценява доказателства за обстоятелствата, относими към най-добрия интерес на детето; доказването не следва да се представя като задължение единствено на родителя, който предлага съвместно упражняване. Без подготвена правна стратегия и убедителни аргументи делото може да приключи неблагоприятно — независимо от добрите намерения.
„След новата уредба старите решения вече не важат“
Влезли в сила съдебни решения по родителски права не се отменят автоматично. За изменение на действащ режим е необходимо ново производство с доказване на съществена промяна в обстоятелствата. Самата законодателна промяна не е достатъчно основание за преразглеждане на влязло в сила решение.
Това означава, че родителите с по-стари съдебни решения трябва да преценят дали имат реално основание да искат промяна и какви са шансовете за успех — преди да заведат ново дело.
Какво преценява съдът при споделено родителство
Преценката за интерес на детето е сложна и многопластова. Тя обхваща не само формални критерии, но и фини обстоятелства, които изискват професионален правен анализ. В практиката съдилищата отчитат различни фактори, чието тегло варира в зависимост от конкретния случай.
- Възрастта на детето и психологическата му зрялост
- Качеството на отношенията с всеки от родителите
- Капацитетът на родителите за съвместни решения
- Жилищните условия и стабилността на средата
- Работният график и реалните възможности за грижа
- Отношенията между родителите и нивото на конфликт
- Желанието на детето — при подходяща възраст
- Континюитетът в живота, обучението и социалната среда на детето
Нито един от тези фактори не е решаващ сам по себе си. Съдът прави цялостна преценка, която изисква правилно представяне на доказателства и аргументирана защита.
Практика: При висок конфликт между родителите съдът често отказва споделено родителство, защото съвместното вземане на решения предполага способност за сътрудничество. Това е една от най-честите причини за отхвърляне на иска.
Какви рискове крие самостоятелното водене на делото
Делата за родителски права са сред най-сложните в семейното право. Грешка в правната позиция, пропуснат срок или неподходящо доказателство могат да доведат до неблагоприятно решение, което след това е изключително трудно да бъде променено. Влязлото в сила решение обвързва родителите за години напред.
Освен формалните правни въпроси, тези дела често имат и силно емоционално измерение. Родител, който се представлява сам, рискува действията му да бъдат интерпретирани като неспособност за сътрудничество — което сериозно намалява шансовете за споделено родителство.
Точно затова процесуалното представителство от опитен адвокат не е просто допълнителна услуга — то е стратегическо предимство, което може да определи изхода на делото.
Често задавани въпроси
Заключение
Новата уредба на споделеното родителство е значима стъпка към равнопоставеност на родителите, но не дава автоматични права на никого. Всяко производство изисква индивидуална стратегия, добре подготвени доказателства и аргументирана защита. Грешките в началото на делото е трудно — а понякога невъзможно — да бъдат поправени по-късно.
При въпроси относно родителски права, споделено родителство или промяна на действащи съдебни мерки, кантората е на разположение за индивидуална консултация и пълно правно съдействие.
Запазете консултация и получете професионален анализ на ситуацията Ви — преди да предприемете действия, които трудно могат да бъдат отменени.
Запазете консултация →
